Маркери (Вeрбално маркиране на поведение)
Маркираме момент във времето, в което кучето прави нещо правилно или нещо неправилно.Трябва да успеем да предадем основна информация на кучето, която се състои от три неща:
Кога кучето ще получи награда, всмисъл имаме дума или звук, които ще последват след всяко правилно поведение, което ще демонстрира кучето. Тоест може да е думата БРАВО.
Това е подбоно на кликера, просто вместо да използвате кликер използвате вербален маркер. Най-важното, което трябва да разберете е, че този маркер маркира правилното поведение и кучето знае, че ще бъде поущрено, веднага след този маркер.
Ако сте чели или чували за човека Иван Павлов- руски физиолог и психолог, който е разбрал точно това в един от експериментите си с кучета. Всеки път преди да нахрани кучета бие камбана, след няколко повторения кучетата са започнали да показват физическо поведение след звука на камбаната. Интересното, което е разбрал е, че ако бие камбаната и пуска храна едновременно или първо пуска храна и после бие камбаната кучета не показвт(не предлагат) поведение. С този експеримент той е разбрал, че може да накарате кучетата да научат поведение с помощта на звук или дума.
Какво означава това – винаги трябва да давате маркера за правилно поведение секунда преди да поущрите кучето, а не да поущрявате едновременно или преди поведението, което искате да маркирате като правилно. Звучи лесно, но практиката показва, че докато се свикне се изискава доста повторения от Ваша страна.
След като кучето разбере маркера (звук или дума), комуникацията Ви с кучето става много силна. Кучето сега разбира, че каквото и поведение да е направило преди да бъде маркирано е поведение, което трябва да се опита да направи пак. След безброй повторения, когато кажете на кучето седни, а сте на 10 метра от него и нямате възможността да маркирате на секундата правилното поведение, но кучето вече знае, че като чуе маркера следва награда. То навръзва, че дори 5 секунди по-късно да получи наградата след маркера. Тази награда е за поведението, което е показало преди маркера, а не за поведението преди наградата.
Другата голяма полза, която получаваме напред в дресурата от поущрителния маркер е, че ни позволява да маркираме поведение, без кучето да вижда наградата. Едно от най- сложните неща, които искаме да постигнем в обучението на кучето е да имаме възможността да накараме кучето да показва определени поведения без да вижда наградата. Искаме да накараме кучето да разбере, че трябва да слуша нас за да получи награда, която то не вижда. Тоест да накараме кучето да ни слуша без награда е най- трудното нещо за постигане в дресурата. Поущрителният маркер научава кучето как да прави това.
Има два вида кучета- ативни и неактивни. Какво точно означават тези два термина.

Активни кучета – това са кучета, които разбират, че тяхното поведение има ефект върху тяхната среда. Тоест тяхното поведение може да има някакъв следствен резулат. Това се вижда много често. Приемер: взимате малкото си кутре с малко хапки и започвате да го учите да сяда, да ляга, да дава лапа и тн. На другия ден му казвате да седне, то сяда, но не му давате хапката и то започва да ляга, после дава лапа, после пак сяда, после пак ляга. Кутрето минава през всички поведения, които са му показани, че за тях получава награда и започва да ги върти, докато не нацели поведението, което Вие искате. Това кутре е направило връзката, че определено поведение води до поущряване. “Активно” се опитва да разбере какво трябва да направи, за да получи награда. Това на нас ни харесва, защото това куче е много по-лесно да се дресира. То се опитва да разбере, кое поведение точно, ни е накарало да го наградим. Когато навърже това и разбере какво се иска от него връзката с тези поведения става доста силна.

Неактивните кучета– тяхното поведение е провокирано от желанието за самата награда, а не от продуктивността на наградата. Знам, че звучи сложно, но е важно да го разберете. Пример за това- като видите куче, което се разхожда със собственика си. Стопанинът го вика, кара го да направи някоя команда, а кучето не му обръща никакво внимание. Собственикът вади една топка и кучето започва да слуша пърфектно. От страни изглежда много добре, но поведението на това куче е мотивирано само и едниствено от играчката в стопанина му. Всяко едно куче започва като неактивно, защото няма причина да слуша и да иска да разбира, докато не го предизвикате с нещо интересно. Маркера прави това просто. Пример: изкаравате си кутрето, задавате му звуковият маркер, то Ви поглежда и чак тогава му вадите и давате награда. То не вижда наградата, но знае, че неговото поведение ще Ви накара да я извадите и да му я дадете. Сега, ако повторите това десет дена на единадесетия ден, то само ще идва при Вас, ще Ви гледа и ще си вика “хайде, дай ми награда, знам че имаш, последните десет дена имаше и сега трябва да имаш”. По този начин кучето започва само да идва при Вас и да предлага поведение, без Вие да го карате или да му се молите с награда. По този начин се минава от неактивно на активно куче.

Имаме дума или звук ,която служи като освободителна команда на кучето. Това означава, че кучето може да спре да прави поведението, което прави и да си вземе наградата. Примерно, ако кучето сме го сложили да лежи под командата “легни” и ние сме на две три крачки от него, след като му кажем освободителната команда, то може вече да стане и да дойде да я вземе от нас.
Имаме дума или звук, която използвте като поущрение за кучето. Тя общо взето означава- харесва ми какво правиш, продължавай да го правиш. Това е начин да възнаградите кучето без да го освобождавата от командата. Поущрителната команда може да се използава, когато искате да научите кучето да прави определено поведение за по дълго време или да накарате кучето да изпълнява упражнение от 2-3 команди, без да Ви се налага да го освобождавате.
Има трета дума, която служи когато искате да коригирате дадено поведение. И тук много хора избързват веднага да правят корекция с нашийник или психически натиск. В ранен етап на обучението на кучето коригирате кучето само по един начин. Този начин е, когато не му давате това което иска. Ако не ни е предложило поведението, което се изисква от него, ще го накараме да го повтори, докато не направи това, което се изисква от него.
Причината, поради която не започваме корекция с нашинийка или вербален натиск, в ранен етап на обучението е,защото ако го коригираме, когато ни предлага поведение, то все пак се опитва да намери правилното поведение предлагайки някакво поведение. Ако го коригирате с нашийник или вербален натиск това става негативно. Следващия път то няма да се опитва да Ви показва поведение, на което искате да го научите. Тоест то ще чака да му покажете какво точно искате от него за да го направи. По този начин можете да превърнете активно куче в неактивно. Много е важно да научите кучето да иска да поправя грешките си. Много по-лесно е за Вас да научавате кучето да прави по-сложни поведения, когато то иска да научи това, което искате от него и има мотивацията да пробва пак и пак, докато не разбере какво се изисква от него. Ако започнете да го коригирвате с нашийник или вербален натиск прекалено рано тази мотивация ще намалява и ще иачезне.
Въпреки написаното по-горе за началеният етап на обученето , има поведения, които Вие не искате кучето да прави. Тези поведения не са част от Вашето обучение. Това са поведения, които кучето само придобива към характера си от ежедневирто си. Поведения като: да джафка по колите навън, да хапе хора или да яде боклуци от земята. Този тип поведения могат да се коригират, защото ингорирайки ги, те могат да се увеличат и да станат сериозен проблем. Този тип поведения могат да се коригирват с нашийник или с вербален натиск. Думата или звукът, които ще използвате, за да маркирате този тип грешно поведение ще е различена от тази, която ще използвате в поведението, което се опитвате да го научите(комндите). С други думи ще използвате негативния маркера “не” за едното поведение, а за другото поведение, друг негативен маркер “лошо куче”. По този начин няма да Ви пречи в процеса на, обучението в неща, на които Вие се опитвате да го научите.

Малко за системата въз основана на – възнаграждение или така наречената мотивиращата система. С други думи показаваме, това което искаме от кучето и това което трябва да направи, за да получи то това, което иска. Границите на мотивиращата система е на самата мотивацията която кучето има. Това е една от причините повечето треньори да предпочитат по енергичните и по мотивираните кучета. Колкото повече кипи от енергия, толква повече ще се бори да научи нещо и да го прави. За да работи тази система обаче, кучето трябва да иска това, което му се предлага. Затова трябва да знаем как да увеличим мотивационното ниво на кучето. Много по-трудно е да накараш куче, което има средно или ниско мотивационно ниво да те слуша, от колкото това, което кипи от енергия.