Когато водачът на подземника подходи правилно, той може да накара кучето чрез последователно обучение то да игнорира язовеца и да преследва само лисицата. Лисицата е майстор на скоковете и на катеренето и кучетата подземници трудно могат да и издържат. При дупки в скали трябва много да се внимава. Там може да се работи с кучето само тогава, когато видът на скалата е познат и не може да се стигне до срутване например. Заради процепите не бива да се ловува и в дупки и във варовикови скали с раковини. Препоръчителни са дупки, които могат да се изкопаят лесно. Пясъкът обаче също може да бъде опасен, защото при копаенето стените могат да се свлекат и да пострадат и кучето, и неговият спасител. Тези опасности не бива да се преувеличават, но не са и за подценяване.
Ловът на лисици в дупка е най-добре да започне късно преди обяд и да завърши на обяд, когато лисицата трябва да се е вмъкнала в дупката. В тръби на полето тя се настанява значително по-рано. На такива места при опасност тя трябва да изчезне по-бързо от хоризонта, отколкото в гората, където преди обяд с удоволствие се разхожда покрай шубраците. Най-подходящото време за този лов е от декември до края на януари, когато лисиците се разгонват и сватбуват. Тогава една женска обикновено се вмъква с два-три мъжкаря в дупката. Подходящо е също и студеното време, защото когато е топло тя остава навън и се търкаля през деня на припекливи места. Въпреки това не можем да кажем с абсолютна сигурност при каква ситуация и при какво време лисицата лежи в дупката. Днес важи едно правило, утре - друго.
 

Подземникът трябва да бъде изключително здрав, в добра кондиция и със стабилен характер. Костната му система не бива да бъде тежка. Тегло от порядъка на седем до осем килограма е идеално, гръдната обиколка не бива да бъде голяма, но вратът трябва да е много здрав. Начинът на работа на опитния подземник и протичането на лова в дупка могат да бъдат представени по следния начин: на разстояние 10-15 метра от дупката кучето се освобождава от повода, то търси самостоятелно дупката и се вмъква незабавно в нея, ако е обитавана. Ако то е намерило лисицата, заляга пред нея, облайва я, преследва я и я притиска, докато тя "изнервена" напусне дупката. По начина на работа подземниците могат да се разграничат, както следва.

• Кучето влиза и излиза от дупката и вдига навсякъде огромен шум, докато лисицата изскочи навън. При този тип кучета ловецът не трябва да попада пред погледа на лисицата. Освен това с такива кучета не може да се копае, ако се наложи.
• Кучето стои спокойно и сигурно на достатъчно разстояние пред лисицата и лае сдържано и равномерно. Идеално е за случаи, когато трябва да се копае.
• Кучето лежи пред лисицата и от време на време атакува, като прави опити да сграбчи лисицата. Така то принуждава лисицата по най-бързия начин да напусне дупката.
• Кучето в повечето случаи влиза много предпазливо и спокойно в дупката, проучва внимателно тунелите (тръбите) и се стреми да изненада и сграбчи лисицата.

Квалифицираният и опитен подземник използва един или друг метод съобразно ситуацията. Идеалният вариант е енергично куче, което влиза и излиза от дупката, като предприема и атаки срещу лисицата и така ускорява изскачането и от дупката.

Звуците при лаене на подземника под земята могат да се класифицират приблизително по следния начин:

• остър, злобен и продължителен лай - кучето стои непосредствено до хищника;
• продължителен и равномерен лай - кучето стои на известно разстояние от хищника;
• постепенно отслабващ лай или лай с по-къси и по-дълги паузи - след дълго стоене пред лисицата;
• скимтене или виене - кучето не може да се придвижи по-нататък или се е заклещило;
• виещ или скимтящ лай - при атака;
• жален лай - кучето е ранено при атака;
• заглъхващ лай - кучето търси, връща се обратно или се крие в дупката.

Опитните водачи разбират също по начина на лаенето дали кучето преследва лисица или язовец. При лисица звукът по принцип е по-бърз, по-ясен и по-остър, а при наличие на язовец - по-бавен, по-дълбок и по-приглушен.

Пребиваването на кучето в дупката зависи преди всичко от ловната му страст, също от дължината и разположението на ходовете, както и от броя на лисиците вътре. В повечето от случаите (около 95 %) кучето излиза само от дупката и не се налага да се копае. Опитният и рутиниран подземник обикновено не допуска да бъде наранен в дупката. Според проучванията, престоят на кучето в дупката може да бъде:

• с нормална продължителност - от няколко минути до около два часа - така е при 85 процента от случаите;
• с дълга продължителност - от два до шест часа - при около 10 процента от случаите;
• с много дълга продължителност - от шест до дванадесет часа - при по-малко от 5 процента от случаите;
• с екстремно дълга продължителност - над дванадесет часа до няколко дни или даже до три седмици - изключително рядко, далеч под един процент от случаите

Нежелателните инциденти с подземниците стават относително рядко, но за да се избегнат е нужно да обучим кучето си така, че да може да действа сигурно и рутинирано.